Обичам да гледам как спиш,
как леко потрепва душата ти,
клавиш, тон и звук, пак клавиш..
уморих се от чакане...
Молитвите са дом за тези,
които като мен очакват
да се подвигнат тежките завеси,
небето от щастие да се разплаче.
Аз свиря на пианото в душата
и всеки звъннал тон е зов към теб,
с времето превърна се в проклятие,
одърпан, болен силует.
И явно любовта не съживява,
сънят е по-силен от смъртта,
а времето седи до мен и те ограбва
аз чакам смирена, но докога.
Обичам да гледам как спиш,
от чакане превърнах се в картина,
клавиш, тон и звук, пак клавиш..
подари ми очите си сини...
