На белият лист се стоварва
моята гъбарска душа...
Часовете, в слепота прекарвани,
приключват... И...не искам да мълча!..
Не знам дали това, което се случва,
е истина... Затова...помогни ми...
И онези думички, толкова звучни...
Халюционирам ли?! Трипът е силен.
А разумът ми здрав... наглед,
нашепваше непрекъснато “Заблуда!”
Характерът... грешен и клет,
нарани ли? Все още се чудя...
Страхувам се... да ти проговоря...
Какво да кажем, мисля, че има...
Страхувам се за прошка да те моля,
пък я искам... А ти си невинна...
Отдавна знам-ръката ти е топла,
но протегната дали е-гадая...
Вратата ми за теб не ще да хлопне
и все така, сред гъби, те мечтая...
