...на устните ти - полският синчец,
останал там от обич на косите ми,
усмихВа се. дъхти на карамел
дирята ти в космоса /и миглите/.
проблясък. като мълнии мигновен.
такъв е и размАхът на крилата ти.
вселените, звънтящи са у мен,
въртят земята със напрегнато очакване
у тях да светнеш. от зениците - въЛни,
поглъщащи безумно и със жажда
всяка суша и вода. за шир
говори силното ти, тътнЕщо прераждане
на морското сърце. и на душата.
тя е ритъмът на лудите ти вери,
които със делфиНите припяват
как мечтите са ти много над пределите.
в ръцете не танцуват ни лъжи,
ниТо грешките на сляпата къртица.
сурови, истините страдат със усмивки
и с плясъка, свободния, на птиците.
а на устните тИ - дива свобода,
която аз обичам. и в ръцете ти.
ти, с име неувяхващо и с жар
не заспивай никой път в куба На времето!
безграничен мой,
ти само свой си, Свят!
а зВездите плачат, да си ничий!
* едно по-пълно и истинско значение на Св.
