News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Аз търсех със теб свободите!...

Started by {dulgokoska}, February 15, 2008, 18:12:58 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

/а ти си ми бил пред очите/



Когато морето не стенеше...
И пяната в дни се топеше...
Аз крачех до твоите стъпки...
И гледах небето за среща...
Не пееха птиците приказки...
В пясъка бягаха рачета...
Аз още очаквах "да срещна"...
И още до твоите крачех...

Когато търкулна се слънцето...
През облак ми махна луната...
Аз в пясъка /с тебе/ потъвах...
И бягаха, бягаха рачета...
Бризът с хармоника свиреше...
Вплете се нощ във косите ми...
А ти все до мене. Не спираше...
Потънал до устни в вълните си...

Аз търсех...
Когато се плисна морето...
И стонът му счупи вси замъци...
Аз паднах. Си на коленете...
Ти спря за секунда. Изправи ме...
И бавно закрачи напреде...
До теб не успях да дотичам...
Защото се вгледах в небето...
И молех за приказка птиците...

А ти си бил...
Кога заревото ми викна...
И аз си помислих, че чувам крила...
Които се смеят, цъфтят и обичат...
Ти беше тогава. На крачка. Назад...
Затичах. Не исках да губя си името...
Дето се чуваше в въздуха син...
В пясъка бягаха рачета /с мене/
Аз търсех /сама/ свободи...

пред очите ми...

бил си... по-волен... от вятъра...
по-див... от морето...
по-истински

12.02.2008г.
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

dodic

Нели, пребогато е твоето вътре.
Поздравявам те,
сграбчвам те. :)
Понякога, от себе си се скривам