Събуди ме...

[Gentiana]

В сърцето ми се влиза, като в жътва
на съкровеното, което нам е нужно
и пазено е, от скрижали...Мъртви.
Папируси, да надживеят длъжни...
Но те разсипват се на прах и тихо падат.
Коси деня некръстен тишината.
Неказана молитва...Без отрада.
Кърви по пода.И боли неосъзнато.
Прочетеното диря ще остави,
но думите от светлина бледнеят.
Бразда по кожата ми времето си прави.
Докосна ли я, нещо става с нея.
Звънти ми, като струна от стомана.
Да бе на арфа или пък цигулка
и горък звук, за който да се хвана
би светил в тъмното ми - лъч. Светулка.
И пак отварят се вратите, без да питат.
Сърцето не е хан, но ще посрещне
и лоши, и добри.Злъч недопита
по чашите със пиво шепне нещо.
Прозорците са розови...Зората
с гласа на див петел ще ме събуди.
И ако малко ми е тъжно, знам, цената,
е същата... Сърцето ми е лудо.

[phibi]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 [cvetee] [I love you] [cvetee]