отново вечер е,
и бурята си отминава,
красиво е,
в косите ти звезди,
и кой е този?
който не прощава?
коя е тази?
през нощта защо не спи?
свалена броня,
и душа почти изхвръква,
защо не помня,
как се казваш, и изглеждаш,
да ..., наблюдавам,
вечер, бавно как се мръква ...
седя, не ставам,
но и ти не ме поглеждаш,
да, късно е,
и черното след време става бяло,
да, мръсно е,
в душа с краката, пък била и боса,
и не буди,
това което вече е заспало,
в коси звезди,
а във ръка желязо, със което ме дамгоса ...
