Уморих се

[BLUE_ROSE]

Уморих се

Уморих се от дребните хора. С дребни души.
Дето все ми повтарят, че да порасна е време.
Аз пораснах. Можеш ли да ме виниш?!
След толкова любови. Смачкани в поеми.

Уморих се да ме съдят.Дявола и Бога.
Недостатъчно добра. И недостатъчно красива.
Носех си кръста. Тайно във джоба.
С последната вяра. И ти си отиде.

Уморих се от смирени. И от все недостижими.
Някой ме благослови. И ме наказа.
Като се опомних. Вече бях фалшива.
Уморих се от любов. Която е омраза.

[Qween of the black hearts]

страхотно е!!!!!!!

[DEVIL_IN_HEAVEN]

  Знам ли защо ми хареса толкова... Някак ми олекна на душата, колкото и мазохистично да прозвучи...

[Gentiana]

Прекрасен стих, мила.
Поздрав! 

[agressive_girl]

Чудех се кое куплетче да изтъкна, но цялото просто ме плени!!! За пореден път доказваш колко красиво твориш! Продължавай все така! 

[Tajni4ka_:(]

 

[XpacTa_lavista]

Знам ли защо ми хареса толкова... Някак ми олекна на душата, колкото и мазохистично да прозвучи...

[kalista]

Знам ли защо ми хареса толкова... Някак ми олекна на душата, колкото и мазохистично да прозвучи...

Именно.. 

Мила, за стиха.. Думи нямам.. Все едно в себе си гледам.. Благодаря ти за чувството 

[mariana_fairy]

Пишеш невероятно, винаги усяваш да ми въздействаш

[BLUE_ROSE]

  Донякъде съжалявам ,че сте се открили в този стих, защото е една много много горчива действителност, но живота учи...
А умората е урок по сила.
Тъй че, дано силата надделее.....