Той е...

[Gentiana]

Той е ключарят,
който отключва сълзите ми.
Студени са ръцете му,
а сърцето е камък.
Тревата поляга
под нервната му ръка,
с  която росата
превръща се в пламък.
Отритнати залези
избледняват в нощта,
черно е времето,
Луната е празна.
Дали ако премина
през тази празнота,
ще си стана поне мъничко,
по - малко омразна?!
Въпросителни кривят се,
димът е от изгорялото,
мъгла виолетова,
не теменужен студ.
В арфа без струни
превърна ми тялото.
На инструмент такъв
може да свири
само някой луд.

[{dulgokoska}]

[sad3] прекрасно...

[Gentiana]

 [inloveee]