БезСън!...

[{dulgokoska}]

Отивай си. Безжално си отивай.
Като сърп се е озъбила луната.
А под нея стръкчето на мислите.
Се топи в дланта на тишината.

И две щурчета с трепетлики скърцат.
Несмазани звънчета над врата.
Мишката при малките се сгушва.
Да ги пази с сива топлинка.

Може би... отдавна е изтекло.
Времето на старите звезди.
И затова над твоята пътека.
Дузина от комети пламени

небето. И усмивката ми мига.
Ту я виждаш, ту се крие. В мен...
Отивай си. Безжално си отивай.
Моята пътека нож завива...
и сърдечната ни връв разкъсва.
Ден.

[иринка]

Даааа, за мен е... Въх... Право в сърцето ми !   [heart__]

[kiulbi]

  Ами на истнската поезия, в нената чиста форма само шапка може да се свли, а аз лаика само да се уча.

[hide`and`seek]

Безсънието дава чудесни плодове,когато попадне на правилно място  [inlovee]
А по-правилно от теб няма!