Чувствам те /много силно/.
Ей тук - право в сърцето.
Да те искам – не бива,
ала затъвам…в морето.
В онази локва от чувства,
която може да ме удави.
Но какво това ми струва?
Нищо,което да се поправи!
Да си тръгна ? Няма!
Поне не мисля да е скоро.
Не ми се и …остава.
Какво искам? Не много!
Искам част от тебе / много малка/,
частица, която да е само моя.
Но да не е като ледена пързалка-
да се хлъзне и изчезне след завоя.
Оставам за сега /при теб/,
обаче с едно условие-
скрий някъде кънките за лед,
сега е време на затопляне..!