Тази нощ отново ти си моя ...
Нежна , тайнствена , красива ...
И навярно в тишината на покоя ...
Океан от страсти в теб прелива ...
Цяла в пламък ти гориш ...
А е толкова студено в мен ...
И недей сега сама да се виниш ...
Грешката е в утрешният ден ...
Да ! Във него ! Във Денят ! ...
Пълен със лъжи и хорска злоба ...
И навярно между двама ни светът ...
Ще изсипе пареща отрова ...
Ров дълбок ще се отвори ...
Ще се вдигнат каменни стени ...
И така Светът след опит-два ...
Ще успее да ни раздели ...
И тогава аз ще търся две очи ...
Между сенките и гъстата мъгла ...
Но моят зов не ще дочуеш ти ...
А аз безсилен ще крещя "Ела!" ...
И напразно - като вик в пустиня ...
Само пясъкът ще чува моя глас ...
И възможно е дори да те подмина ...
Но за туй не ще съм грешен само аз ...
От всички тези газове отровни ...
Напоени ще са със сълзи очите ...
И за моита глухота ще са виновни ...
Приказките , думите , лъжите ...
За това недей сега да се виниш ...
Че е толкова студено в мен ...
Знам - във пламък цяла ти гориш ...
И е грешката във утрешният ден ...