Наздраве, Тъга! [vanilla_g & vOsYcHnA_pRiNcEsA]
Чашата ми е празна-долей ми, Тъга,
да пия горчилка с твоето име,
усмивките давя в теб до една,
вино-не искам, отрова-сипи ми!
Наздравица нека с тебе да вдигнем.
Да пием до дъно, за тебе, Тъга!
В подземното царсвто двете да стигнем,
Тъй както живяхме – ръка за ръка....
Пусни сълзите ми в кръвта си изстинала,
влей им жестокост и разбити мечти,
пътя си вечен, съм отдавна изминала
и всяка крачка към теб ме боли.
Устремена към теб продължавах да идвам,
дорде... не остана нищо от мен...
Унищожих се сама и сега веч си отивам
под тихия стон на замиращ рефрен.
На парчета се влача под тънките звуци
на виолите, стенещи в полумъртъв минор,
бавно изпих те, Тъга... и пак не научих
как да се вграждам в твоя затвор.
Сама на себе си поставих решетки,
А ти стоеше отвън, но до мен...
Заедно плащахме всичките сметки:
до последния дъх... до последния ден.
И като болка пищяща родена от грях ,
бягах, и блъсках се, в рани кървях...
Търсих и молих се... а после кълнях,
умирах и раждах се... и в тебе живях...
Все тъй неотлъчно ме следваш, Тъга.
Но днес и ти умираш със мене ....
Във окото ми блесна нежно сълза,
а с нея свърши и нашето време...
