Отвори ли ми портите на ада?!
За кой ли път огньовете горят.
И тази болка ми е твоята награда.
За нежността ми вият дяволи от глад.
Ще сляза гордо, свикнала съм вече.
Дантела и сатен по мръзнещ стан.
Сред огъня от студ да мре обречен
е моят свят....Сама ще го предам.
Не си мисли, че прокълнат ще бъдеш
от устните ми, цепещи се в жар.
Небе от страст, илюзии, заблуди.
Умора, за която няма цяр.
И с капка кръв по мраморната буза
ще драсне символ гордата печал.
Напукан мрамор.Смърт-висока миза.
Но все се чупи острият кинжал.
И ще гори, и няма да угасне
в душата пламък, всичко овъглил.
В съня ти -шепот.Моят тих глас ласкав
ще те прегръща, болката простил.