Пролетен миг тишина

[reinbow]

Обичам да гледам небето,
след залеза див как пада нощта...
Поглеждам на горе и ето,
подарък ми праща - звезда...
И тихо е, свети луната,
светулки блещукат... покой...
със боси крака по тревата
затичах... красив миг постой...
и нека се слея с цветята,
и нека превърна се в дъх,
във тихия полъх на вятъра,
в трептенето нежно на звук
отронен от тънките струни
на пролетен горски поток,
във стих написан без думи,
в далечния син небосвод...

Обичам да гледам небето,
след залеза... аз съм нощта,
поисках и случи се... ето,
намерих се в миг тишина...

[RAZLICHEN]

 [bravisimo] :flowers:

[reinbow]

Благодаря на "моята муза" за вдъхновението [namigG] :kissoflove: