Завивки са ми
небосвода и звездите.
Не се полагат други
в мрачния затвор.
Не се полагат чувства
и сълзи в очите.
Животът си отива
като падащ метеор.
Решетките наподобяват
остри арбалети...
Забиват се дълбоко
в болната душа.
Забиват се и вадят
спомени проклети.
Аз ден след ден угасвам
и по малко се руша...
Безмилостната съвест
ме превърна в празна яма.
Отказах се да търся
кладенеца с "живата вода".
Отказах се, защото
осъзнах, че нищо няма
когато вече си загубил
истинската свобода...
