Дядовата ръкАвичка! /писмо до Теб/

[{dulgokoska}]

Отиваш си...
Когато те посегна...
Виждам стъпките във споменната прах...
Помня как в очите ти все сядах...
И ти ме люляше... със мъдрия си смях...

И как ръцете ми във твоите се гушкаха...
Както котето във детските крака...
Отиваш си...
но аз съм се научила...
И в всяка своя крачка те държа...

Несломимо. Както ти ме пазеше...
И още от безгрешни ме тешиш...
...Човекът е човек, когато падне...
Защото става! и опитва да върви...

Защото... ми показваше Живота...
С неговата истинска цена...
Аз те следвам и съм много горда...
И обичам, и даже съм Сама...

Отиваш си...
Където не е време...
И не е редно да се подслоним...
Аз - на твоите люлящи колене...
Ти - в моя смях, на малкото ми дни...

Които чакат още да познаят...
И да оставят своята следа...
Отиваш си...
но в мене си останал...
Ръката ти е в моята ръка...

[иринка]

Не зная какво да кажа... Написа сърцето ми,душата ми,емоциите ми,сълзите ми... Едва ли ще мога да го направя така някога...   [heart__]

[mariana_fairy]

Невероятно е, хубаво е когато човек има вдъхновение, поздравления [cvetee]

[me4tatelka]

...Човекът е човек, когато падне...
Защото става! и опитва да върви...

Нелка, нямам думички.....  [heart__] [heart__] [heart__]
:)