Крива съм!
Виж и този ден
и следващият – все са криви.
И са сиви. И са болки.
Сякаш нещо си отива...
Дъги и сърп…
Сглобяват мен…
Кръгът затваря се. Измъчен …
И като спомен на дете…
В мъгла /цигарен дим?/ е ключът…
И страх, и стих,
забили пръсти сухи
из крехки длани се надигат.
Без светлото на Теб,
гърдите трудно дишат...
И мрак, и тих…
Като небето кухо…
Натежал си, като грозд увиснал…
А вкусът ти е свиреп…
Подобен хищните ми мисли…
И дъжд, и дъжд...
Да капна тежка
в разтворените пазви на тревата.
Тя ще ме приеме
по женски грешна. От сила падам...
Необятни…
/криви/ Сиви…
Дланите на времето…
И като поглъщащи зеници…
Живи. Пепелят. Отива си…
Ключът загубен е в мъглата- скитница…
02.03.2008г.