Слепота!... /светоусещане/

[{dulgokoska}]

/Но/ Няма под краката ми земя.
Да би се спряла някога под мене...
Аз бих застанала на длан...
За да не тъпча гордостта и' тленна...

/Но/ Няма във очите ми небе.
Аз бих отворила ги като миди...
Само то у тях разляло се да бе...
Щеше в мене цялото да диша, като книга.

/Но/ Няма до ръцете ми гора.
Да би се тя протегнала по пръстите...
Аз бих я напоила със кръвта...
На вените си, дето Пролет ги е кръстила...

/Но/ Няма. И не може. Де да бе...
Тялото ми Истина, която...
Има смисъл, право и сърце...
Да виждах можеше Земята ни...

28.02.2008г.

[XpacTa_lavista]

Много ми хареса, Дългокоске [heart__]