Ти, който раняваш
душата ми
и утрините ми
в транс танцуват
от болка упоени,
студени са пръстите ти,
когато очите ми изтриваш.
Вехне нежността
дълбоко във мене.
Нямам думи.
Нямаш думи.
Няма е и тишината.
Ти,наречен Порив безумен,
защо ли винаги
отварям ти се с душата?!
Искам светлина.
Искам ръце,преплетени с моите
да се смеят.
Искам тези бедни деца,
затворени в мечтите си,
как се сбъдват, да го умеят.
И недей отравя въздуха ,
който дробовете на щастието
ще поемат.
Днес бе ден за прошка.
Слаби са мислите ми ,
но искам своята да взема.
Прости ми...
Простете...
И аз винаги ще ви прощавам.
Сведена глава,
като клюмнало цвете.
На прага много любов ,
пред отворената врата,
ви оставям.
