Дяволски самотни са ми тръпките…
Той дълго е далече. Като вятър…
Винаги в сърцето ми се скита…
А Ти ме изненада. И разплака…
С топлата прегръдка на три рози…
/техните бодли са в твойте пръсти/
А именно… защото са самотни…
Дяволски самотни са ми тръпките…
И защото още… В мене си видял…
Която най-човешкото показва…
Малка съм… и Нея съм, и Тя…
Напомням кратко /до агония/ отказване…
Дяволски самотни са ми тръпките…
И, вярвам, че горча ти по устата…
А те са меки. Нежни са. Поръсени…
С дъгите на влюбчивия мечтател…
