Че често те помислям /като миг/
И винаги намирам те у мене…
Ти си го узнал. Ти си простил…
Че не искам със звезди да те споделям…
Че отказвам на Луната да броя…
Колко пъти пълно ти е пяла…
Ти си ми простил. Че си добър…
Че плача без сълзите на раздялата…
Която се повтаря /като болка/
Че опитвала съм да те задържа…
В устните, в ръцете си. Не мога…
Да го сторя. И не искам. И боля…
Ти си ми простил. Че не прощавам…
Че се съмнявам /може би, обичам/
Че скривам в тебе всичката си вяра…
И горя да се намеря във очите ти…
Че често те помислям /като миг/
И винаги намирам те у мене…
Ти си го узнал. Ти си простил…
А Прошката тежи… като безвремие…
