Бяла приказка!...

[{dulgokoska}]

Аз измислих тази вечер
Само с обич
Като момиченце
Което я мечтае
Бялата си приказка…
Самотностите
Идват със порастването
/знаеш/

Как невинно е
Да вярваш във принцеси
/още ли сънувам
нежни танци?!/
Косите ми са дълги
Те завеси
Напомнят и
Затварят ми фантазията

За белите коне
Със пяна-гриви
Сребърни луни навън
Не светят
И тръгна си морето
Взе си мидичките
/защо ли ми се струва,
че се смееш?!/

Може би…
По-бяло е
В очите ми
Запомнили целувките
На мама
Тя отдавна се нарече
Мое Минало
С татко си отидоха
И двамата

В едничка Обич
Нея кръстих Вечер…
И ето, пак
Посягаш към момичето
Усещам как смехът ти
Ме насича…
Тебеширен прах и голи истини…

Обичам те!

[burning_acid]

влюбена съм безвъзвратно и истински ... в поезията ти!

п.п.: какъв е този полу-бял стих от теб?

[{dulgokoska}]

не е такъв, Вен... просто римата не ми е сполучлива и съм го накъсала

аз пък Теб обичам, дори повече от поезията ти