Споделяне! me4tatelka и {dulgokoska}

[me4tatelka]

Ти чувал ли си някога как диша пеперуда?
И виждал ли си как целуват се звезди?
Роса докосвал ли си сутрин рано?
Попивали ли са във тебе нечии сълзи?

А знаел ли си /някога/, че протяга се тревата?!...
И как разтварят птиците криле за полет пръв?!...
Ти имаш ли очи, за да повярваш… в чудесата?!...
И достатъчно любов да потанцуваш със дъжда?!...

И зървал ли си цветно разцъфтяване?
Листенце падащо улавял ли си във ръце?
Дочаквал ли си сам небесно позлатяване?
Гъделичкал ли си бебе по краченцето с перце?

Кога последно чака на прага си светулка?!…
И колко много дни превърнал си на прежда?!…
Ти имаш ли надежда… кълвач в гърдите чука?!…
Дали в спокойно езеро душата си оглеждал?!…

И ако чувстваш в себе си пулсираща магия,
длани протегни и на света я ти раздай.
Защото си Човек. И истински си. Имаш…
Цял живот-споделяне. С усмихнат вятър…
Знам!…

[dylgokoska]

  Много нежен и истински стих. Страхотни сте, Нели и Зи  

[me4tatelka]

  Миси, Веси 

[Sexy_Scorpionka]

Свежоо , красиво...   

[PLayFuL_GirL]

Много красиво
 

[me4tatelka]

Благодарим от сърце!