Приятелю,
сърцето си дълбая...
на мястото му
тебе да вградя.
Очите ти са изгреви,
в които без да зная
поглеждам,
за да се родя...
Приятелю,
разтварям топли длани
прегръщам те,
макар че никога
не си бил тук.
Смеха ти
вплел се е в косите ми
красиво разпиляни.
Признанията ти
докосват леко
като нежен звук.
Приятелю,
ще продължа така
да те наричам.
Дори да чувствам,
че станал си от нощ
по-тъмен и студен...
Но аз съм същата
и все така докрай
обичам.
Ще бъдеш не
единствено отминал
спомен,
а вечна част от мен...