Усещаш ли- ухае на праскови...

[Gentiana]

Говорила съм ти всякак.
Време е да замълчим.
Кипарисите...
По залез.
Тъжно е някак.
Искаш ли малко заедно
да повървим?
Слязоха от пиедесталите
душите ни.
Колко дълго можеш
да бъдеш бог?
Ангели с демони
омесиха дните ни.
Дали всяко чувство има
своя, на годност срок?
Бих ти казала
всичките си думи ласкави,
но глухи са вече твоите уши.
Пролет е...Цъфтят
в мрачината праскови.
Беше ли вярно, когато каза-
обичам те, липсваш ми?!
Не, няма да ти задавам въпроси
и душата си ще оставя,
като прецъфтяла роза да окапе
листо по листо.
Нека вятърът нейде надалеч ги носи.
Жалко и неуместно звучи днес
думичката - защо.

[FaLLeN_AnGeL]

 [cvetee]

[Gentiana]

 [inloveee]