Тихо, на пръсти

[Gentiana]

Замира блатото и лилиите плачат.
Косите ми във мътната вода
полека,между жабките се влачат
към привечерна, здрачна пустота.
Тревата е тъй мека и опива.
Щурче простена и светулка загаси
фенерчето си.Сова... Самодива.
Във този час сърцето ми мълчи.
И с нокти в пръст със папрати и лишей,
с ухаещ на самотност дъхав мъх,
една молитва своя ще напише
душата ми, поела трудно дъх.
Тревога плаха плъзнала се боса,
за да не стресне неспокойния ми сън,
ще нацелува уморените въпроси,
със устни заглушила техен звън.
Не ме буди! Какво като настръхва
от нощната прохлада мойта плът?!
Един копнеж във мислите изсъхва
и няма лъч пред мен, и няма път.

[иринка]

Прелест!   [inlovee]

[Gentiana]

 [heart-4eta] [i love youuuu]