Твърде дълго
събирах в очите си
капките грях, паднали от небето,
в сърцето няма време за чакане,
аз искам обратно всичко отнето.
Подпалих си зениците...
посях любов и жънах въглени,
не вярвам вече в рицари,
сбогувай се на тръгване.
Отивай си - разплака слънцето,
аз нямам вяра - оставих я на ъгъла
в църквата...
Останах без сърце - безпътна съм,
а пътят е трънлив и няма връщане.
Твърде дълго- е вечност понякога,
времето ме загърби, махна за сбогом,
преди да се протегна към теб аз знаех,
че ще ми докоснеш сърцето и ще те прогоня.
Отивай си-небето ще ме топли,
аз нямам нужда от рицари без броня,
ще бъда много щастлива, малко самотна,
изхвърлям спомените, ще бъда ... свободна