« -: Март 20, 2008, 22:56:33 pm »
Целуни ме!
Тишината раздрах на парцали
(не че много е честно, но...), ноооо
не можах да забърша
прекипялото вино от тежки бокали.
По страха ми тече.
Чуй ме!
Може ли да ти е все едно?!
Като звън
на кристални камбанки в душата
тичат сенки и пеят.
Това е навярно копнеж
по далечно и гушкаво,
наше (позна ли го?!)... лято.
Пристъпи, но внимавай-
вече цяла съм в дантела
от синкаво-розовеещ скреж.
Целуни ме!
« Последна редакция: Март 22, 2008, 02:55:55 am от Gentiana »
Активен
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
Как от нас уезжают ненужные больше такси.
