Днес ще поговоря с ветровете –
ако може да забързат малко времето...
Да се свършат за секунда часовете,
без да капя бавно по моментите...
И сигурно едва ли ще успея
тая нощ за дълго да заспя…
Но дори да мога – ти ще си във нея
и пак ще ме зарадваш във съня..
А утре, знаеш ли, ще се събудя –
още по-усмихната от вчера.
Едва разсънена към гарата ще тръгна
и там и теб усмихнат ще намеря….
И пак ще те прегърна (много силно).
Пак ще те целуна за „Здравей”.
Пак ще те обичам, мое свидно...
Нищо, че сме пак едва за ден...
***
Днес ще поговоря с ветровете
лекичко света да завъртят.
Нежно ще убивам часовете,
а утре обещавам да ги спра...