Кажи ми как би трябвало да се държа?!
Целувам те с усмихнатите си зеници,
но този смях ти присмех назова
и стори ти се, че целуваш хищник...
Прегръщам те, доколкото си ти -
в ръцете си най-скъпото получила...
За теб е недостатъчно. Встрани
оглеждаш се за призраци на кучета...
А тялото ми като сто усти
говори, че си само ти, че тебе иска...
Не ти говори - цялото крещи,
но пак не ти е някак си тъй близко...
Кажи ми как би трябвало да издържа
и как от себе си да се откъсна да не искам...
Не ме ли вярваш, вечно ще си сам,
дори да влизаш в мен така неистово...