Когато Дяволът се влюби

[mariana_fairy]

Когато Дяволът се влюби в нея
Небето погреба Земята с плач,
понякога е безмислено да се живее,
когато сам на себе си си палач.
Покани я на нощен блус, беше искрен,
подари й част от отчупените си криле,
но може ли Дяволът да обича истински
и може ли да ти дари небе?
Облече я в катран и роклята й
                                            пареше душата
с прегръдките си й остави белези и рани,
а тя нищо не поиска в отплата,
не се отказа никога да вярва..
Те спяха врху живи въглени и жар
и тялото й се стопи в ръцете му,
                                                      в очите -
окови, власт, робиня, господар...
Ще има ли щастлив финал?-
                                         Времето попита
Когато Дяволът се влюби в нея
Утехата построи жертвен олтар,
Мъката помисли, че ще полудее
и Светът се разпадна, беше полу-цял.
Танцът беше горещ, но прощален,
                                              последен
                          и тя остана без сърце...
Може ли Дяволът да обича истински ?-
                      за жалост отговорът е НЕ.

[/b]

[mery-jein-baby]

Леле..Уникално е...Браво миличка!

[Gentiana]

 [evala] [flowers]

[agressive_girl]

Като песен ми звучи... Браво!  [heart__]

[mariana_fairy]

Този стих винаги ми въздейства особени, когатоси го препрочитам. Радвам се, че наминахте. Благодаря Ви за коментарите  [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Qween of the black hearts]

това съм ти го чела даже доста време ми беше подпис... красота

[mariana_fairy]

това съм ти го чела даже доста време ми беше подпис... красота

Да, то е писано отдавна, но ми е любимо  :)