Тротоари, мостове...

[mariana_fairy]

Тротоарите, измити от есенния дъжд

ми носят утехата, която желаех.

Успях да живея пълноценно веднъж,

успях да пренощувам в рая...

Самотата не ме натъжава, тя учи,

аз я посрещам с водка с вермут,

животът би бил безкрайно скучен

без мъничко болка, огън и студ.

На терасата в големия апартамент

каня Луната на вечерно гости,

има хиляди тъжни моменти

и хиляди нецелунати мостове...

Те чакат да бъдат прегърнати

ще бъдат обходени, мокри,

заради копнежи несбъднати,

заради мъка и нежност, и похот.

А аз си събличам черните дрехи

и съм безкрайно откровена

единствената ми утеха е, че

обичайки няма как да си беден...

[{dulgokoska}]

 [bravisimo]

[Gentiana]

 [cvetee]

[last_unicorn]

страхотно е, носи особено настроение :)

[mariana_fairy]

Много благодаря, радвам се, че ви е харесало :)