Анти проза без име.

[ludnegar]

Сега съм нищо,
нищо,отминаващо с деня,
но ставам спомен,
спомен,появил се вечерта.

Сега съм мъртъв,
мъртъв,ледено студен
и ставам камък,
камък,вечен и студен.

И ставам муза,
мътеща се в нечия глава
и ставам дума,
пареща във нечия уста.

Сега съм облак,
сянка в сенките в нощта,
но ставам полъх,
в бурята горяща над града.

Сега съм нищо,
сега съм муза,
сега съм мъртъв,
сега съм облак....
намери ме,
покори ме...дай ми живот !!!

[vanilla_g]

Мързел, Мързел... неподражаем си
 

П.П.: Особено по екзистенциалните "ушати" въпроси

[Qween of the black hearts]

хареса ми браво