Анти проза...за тъмната стая ! (by Kmeticata na Krymovo & ludnegar)

[ludnegar]

Хората се намират в огромен,ама огромен тъмен свят.Там е пълен мрак...непрогледен
Светът е разделен на стаи,неизброимо количество стаи,всяка от която съдържа нещо в себе си
нещо от нас,стая със определени ситуации,стая с определени мисли...стая с картинки.Във всяка една стая се намира даден етап от живота ни,дадена връзка,дадени взаимоотношения
с дадени хора.В една такава стая,се намирали двама души - мъж и жена.Ако накрая на тази антипроза разберете какъв е смисълът и поуката от нея, то значи че сте чели внимателно и ю
сте разбрали автора,т.е мен което само по себе си ще е едно светване на лампата.Каква лампа ще попитате,но аз няма да ви отговоря,а садистично ще се опиатм да ви накарам да изчетете всичко.Всъщност целта на
последните 2-3 изречения,беше малко да ви объркам,та ако може и много да ви объркам,за да си останат неразгадани думите ми,защото не ми се иска много лампи да светват,защото май си ми е добре така.1-2 лампички ако светнат добре...
Та си говорихме за мъж и жена които седят в една непрогледно тъмна стая.В началото не знаеха един за друг,не е ли странен живота,да седисш с някой в една стая,но да не знаеш че той съществува,защото е тъмно.Има лампа в стаята всъщност,но освен че ги е страх от това което ще видят
тези двамата не могат и да намерят от къде се пуска шибаната лампа.Да не говорим,че всъщност не беше толкова страх,колкото нещо друго.Какво точно е това другото ,би трябвало да разберете след прочитането на тази анти проза.
Един ден намерили онова нещо от което се включват лампите...те не знаели как се казва то,затова условно го кръстили "копчетооо".Намерили го едновременно и посягайки да го натиснат,неосъзнавайки приствието на другия,те неизбежно се докоснали.Искра,те се открили...разгеле !
Но преди това ...вълни от страх,студени,топли,средни,всякакви...панически бяг,в неизвестан посока,просто бягали докато се блъснат в стената или в ъгъла.Свивали се на земята и така стояли дълго...Нямало ден и нощ и без това всичко било мрак,нищо нямало значение.И така седмици,може би месеци
при някой и години,никой не знае колко точно.Когато минело необходимото време,те двамата започвали да се съмняват и изобщо да забравят,че има и друг в стаята,и отново се престрашават въпреки страховете да светнат лампата и отново се повтаря същото,посягат,докосват се...електрически ток преминава през тях,страх,вълни - топли,студени,паника и бягство
удар във стената,падане,свиване ии чакане.Но веднъж,се случло така,че след удара в стената,единият от двамата,няма значение кой се съвзема по-бързо,отива бързо и светва лампата...за миг само,миг в който успява да зърне другия,човек и другия човек го зърва...ии те се зърват,за едничък кратък миг.
Този път чувството не е неприятно,усещането да не си сам,в тази толкова тъмна и страшна стая не е никак неприятно,но е много опасно,защото е ново и непознато.Затова лампата е загасена отново само след миг.И отново се започва еднообразното,монотонното,цикличното,циклене!Мисълта,че има някой в стаята топли,но с врмето озбледнява.
Првръща се в онова нещо,което не сме сигурни,дали е реален спомен от нещо което се е случило или е спомен от нещо което си сънувал.Приятното усещане,да не бъдеш сам в стаята,изчезва...но на тях толкова им е харесало,че не могат да живеят без него.Затова един от тях,няма значение кой,става бързо и отново светва лампата...Този път държи светнато по-дълго време,
защото чувството е приятно,а и самото чувство,все ти да светваш лампата,приятно гъделичка егото.Докато държи лампата включена и двамата се гледат и опознават,за да се запомнят,защото и на двамата им е ясно,че лампата ще изгасне отново,защото никоя лампа не свети вечно.Това го бяха научили в една друга стая в която са пребивавали,може би заедно дори,без да подозират.
Цялата история така се повторила няколко пъти,докато един ден,единият от двамата (няма значение кой) набира смелост и казва "Hi".И така ,те се преоткриха...На следващото светване на лампата,се здрависаха.След това се прегърнаха и така в тоя ред на мисли.Понякога сядаха просто един до друг и мълчаха,защото понякога в тишината е много по шумно отколкото може да бъде навсякъде другаде,
друг път си разказваха вицове,понякога правеха секс...абе въобще правеха всички онези неща,които са напълно безсмислени,когато е тъмно и те са там свити и изолирани по своя воля.Всъщност просто бяха себе си,такива каквито не биха могли да бъдат в мрака.Единственото от което имаха нужда бе просто понякога да светва лампата,без значение кой ще я запали.Но не беше толкова лесно,защото,
единия си криеше чувствата,а другия си криеше мислите.А всичко тръгна от усещането,че не са сами в стаята.Защо ли не си остана така ... едва ли някой някога ще да узнае,дори и тези които ги измислиха и им дадоха,живот...т.е ние,защото всъщност ние сме двама.Деа и мазохизма,деа както обичат да казват гаргите...

       Мрак и тишина.Какво би намерил ти в един мрак и в една тишина?Едни такива стаи не биха просъществували, ако не са изградени на основите на доверието.ДОВЕРИЕТО е всичко!Не само в любовните взаимоотношения,но и в приятелските,човешките взаимоотношения като цяло и разбира се в деловите отношения...Но всеки от нас, когато се срещне с човек за първи път, сякаш попада в една такава стая с него,стая в пълен мрак и тишина.Докато не си кажат:"Здравей!".Тогава лампата светва ,те знаят, че там има човек.А може ли да му се има доверие?Как да се разбере ,лампата отново изгасва.Единия прикрива чувства и не говори,другия прикрива мисли и не говори.И е все тъй тъмно и тихо.До кога не се знае.И двамата са в тази тъмнина, знаещи за съществуването си,спомнят си лицата си ,очите си,ръцете,осещат се, но платонично.Ако този момент продължи на тях няма да им е нужно Доверие,няма да им е нужно лампата да светва,те ще са забравили един за друг.Те ще започнат да се колебаят, че там изобщо има някой.Няма да са сигурни дали той е там или вече си е тръгнал.Дори и да започнат да се лутат из стаята те ще са почти сигурни че ще се сблъскат единствено в голите стени.Това е когато хората мълчат,когато прикриват чувства, емоции, мисли.Когато прикриват човешкото в себе си .Не могат да се доверят,не могат да спечелят доверие.Не могат да градят.Не могат да строят.Не могат дори да "Включат копчето и лампата да светне".
            Но има хора ,които ,когато видят нещо с очите си, те не могат да се поколебаят за този факт.Дори след години те знаят ,че там някъде в тъмното и неисвестното има някой.Някой който може би си струва.Магията проработва протягат ръка на доверие,почти сигурни че ще докоснат друга ръка и ето че допират плът,искачат искри светлината примигва и изведнъж лампата светва."Той е там.Той не ми е говорил.Може би ми се усмихвал ,а не съм го видяла.Може би е искал аз да протегна ръка за да ми се довери?".Може би силата на доверието е светнала лампата.Винаги трябва някой да направи първата крачка.Да светне лампата.Да се довери.Да протегне ръка.И когато спечели доверие дори след години ще знае къде точно в тъмното е неговия човек.Ще знае ,че ако се обърне с гръб и се отпусне в свободно падане,там ще е човека който ще го хване и обратно.Това е в любовните връзки.Това е в професионалните взаимоотношения.Това е в приятелството.В семейството.Навсякъде...
           Доверието е всичко.Не винаги можем да знаем или поне предположим нещо за отсрещния човек.Когато нямаме информация има тъмнина.Сляпо доверие.Сляпо недоверие.Неща ,за които, и с които ние трябва да се борим всеки ден.Неща които да поддържат лапмата светната.Като акумулаторна батерия.Винаги в един момент има нужда от презареждане.Едни хора трябва да се приборим с това да прикриваме чувствата си,да в това число и аз... и ще ни имат доверие.Другите трябва да се преборят с това да споделят мислите си за да се доверят.И тогава ЩЕ БЪДЕ СВЕТЛИНА в нашите малки светове(стаи).