меланхолия

[burning_acid]

времето е спряло.
цигуларят
с тъжни звуци
мами тишината.
слънцето е
разтопено в сивото
на облаците -
като кюлче злато.

едно момиче,
тъжно и умислено,
през парка носи
черната си рокля.
отекват глухо
стъпките й в локвите,
с тъга я паркът
цялата измокря.

замрели са и
песните на птиците,
оставили вред
оголели клони.
започва да ръми -
сълзи на облаци
потропват нервно
по врати и покриви.

на пейка в парка,
дето няма никого
и всеки се е
скрил на топло вкъщи,
е седнало
момичето със роклята,
с умислен поглед,
гледайки във нищото...

и съ'лзите на март
се сливат с нейните;
ръцете й /и те/
са голи клони,
а времето е спряло
за околните
и само капки "дъжд"
отмерват го във локви.

[{dulgokoska}]

--> [heart__]

[mariana_fairy]

Много въздействащо  [cvetee]

[rado]

Ей! [heart__]

[Gentiana]

 [bravisimo]
http://www.lazygirldesigns.com/blog/wp-content/uploads/2007/05/purple-flowers.jpg
:p