Гавот и бели маргарити

[Gentiana]

Бавен гавот и листенца на маргарити.
Светлината в очите ми и глътка нектар.
Отпий, затвори очи , за нищо не питай.
Повярвай ми, за нищо днес не ми е жал.
Ще танцувам с теб, докато напълно се забравя.
Когато отчаянието по кръвта ми пропълзи
и смъкне маската на копринената забрава,
дали такава истинска ще я познаеш ти?
Имах много въпроси, но лодката на залеза отплува
без мен и теб, нещо скъпо отнесе от нас
там далече, където с пари не се купува
ни плаха обич, ни ласка, нито жарка страст.
И окуцяват стъпките на отминатите надежди.
Не ме жали, аз съм песен на дива трева.
Тя ще плаче в нощите ти- тихичко, много нежно,
за да измие спомена, в който гордо ме прокълна.
Но днес на рамото ти главата ми кротко ляга
и литват мислите ни, с бели, чисти крила-
маргаритки, без дъх, без аромат .Спри, не бягай,
последна пролет, ограбила моята душа.

[rado]

 [burning heart]

[Gentiana]

 :)

[rado]

 :) Носталгично. Тъга по отминалата секунда.
Започва обратно броене...

[Gentiana]

Отминалото си е отминало, Ради  :)
Май по-добре е да гледаме напред, а още по-добре около себе си , сега.
Животът ни е твърде кратък, за да се опитваме да връщаме нещо, което може и да не е в наша власт.
Но в стиховете всичко е позволено, нали  [lol]
Там времето спира.