Догма /По човешки/ - phibi и {dulgokoska}

[{dulgokoska}]

Хоризонтът изтъня. До ново Нищо...
Прескочих времето и мястото към тебе.
Защото, както беше казал Богът,
да те обичат е ужасно тежко бреме,

което трябва да преносиш сам. Като удавник.
А реката става вечно по-широка...
И времето си хвърляш в нея. Заедно
с малкото останала тревога.

Че си човек. /а е човешко да обичаш/
А дяволски е страшно да загубиш
това, което те превръща в личност.
(И кара те безумно да се влюбиш,

макар и ужасен и стенещ до полуда...)
Каквото ти остане, е излишно...
И ненужно /просълзи се Юда,
край изстиналата вяра във огнището/

По човешки. Чудо си и Грях...
Но ти обичай! Ти обичай, Боже!
Защото само там, в мига на страх,
в мига на обич ти, човече, можеш

да станеш по-безсмъртен и от вечността.
Хващай се за крехкичките сламки...
Те са /другата човешка/ длан...
На Личност, на Спасител и Удавник.


И ти обичай. По човешки грешно.
И обичта ти ще пребъде вечна.
06.02.2008г.

[gabi_gabi]

Страхотен екип сте! [inloveee] [inloveee]

[mariana_fairy]

Великолепен стих, така изразително разказва за любовта и вярата, които са неизменен пътник на хората по пътя наречен живот... Поздравления :)

[phibi]

[heart-4eta] [heart-4eta] [heart-4eta] [heart-4eta] [heart-4eta]

[stranger]

Нещо, което си струва :)

[dodic]

Отново сте категорични.  [bravisimo] [a taka]
Останалото си го знаете. [namigG]