Всеки носи у себе си и Рая, и Ада....

[mariana_fairy]

   Сърцето ми ще се пръсне от тичане, крещя му "Спри, ще се погубиш", но не ме слуша, блъска се в стените си и сякаш е глухо за моите предупреждения, а скоро ще бъде късно, не бих могла да му помогна, макар че тъгата от неспособността да бъда до него ще ме подлуди. Срещите ни с хората ни променят безкрайно, до неузнаваемост, оставят белези в душите ни, които ни болят или ни правят по-силни, каляват ни.
   Светлата ми лятна душа рисува със своята палитра пурпурни пеперуди сред изкласили жита, а Луната плаче и аз събирам сълзите й в шепи. От години живеем с нея, тя държи очите ми отворени нощем - просто си търси компания, някой с който да сподели какво е видяла..., а тя е видяла доста...
Разказа ми за окаляни черни души, лутащи се из небитието, които разкъсват крехките си обвивки и сълзите им раждат реки от скръб и гняв. Понякога е трудно да запазиш себе си.. А хората носят маски, под които крият бледите си мъртвешки лица и лицемерния поглед. Не ги свалят и нощем и така те се срастват с лицата им, превръщат се в част от същността им, а от това боли неимоверно много... Говорят за морал, за нравственост, свобода, възвишени цели, а всъщност отвътре са безкрайно празни, изтърбушени от сивотата на деня и безцелните си преживявания...
    Така живях и аз до скоро, но бих ли могла да се преструвам дълго на такава , каквато не съм. Ставах рано, обличах отчуждението си и маската ми беше мрачна, като пред дъжд и нямах слънце, нито топлина, а само вина, която ме погубваше... Но аз не съм такава, аз съм безкрайно истинска и пряма, не мога да крия себе си, не мога да си кривя душата, макар в нея да има известна доза страх и съвест, и злоба, и гняв - почти наравно с добрината, но не съвсем. Аз вярвам, че всеки носи в себе си и ада, и рая -" Всеки е дявол за самия себе си и ние превръщаме този свят в наш ад" - това, което сами си причиняваме почерня душите ни, погубва ги..."А раят  е това място в сърцето на човек, където се чувства спокоен."  И рая и ада са част от нас самите и само ние решаваме как да постъпим с живота си, щастието се крие в нашият правилен избор, той предопределя съдбата ни...
    Лятната ми развълнувана душа продължава да рисува пурпурни пеперуди в изкласилите жита и слуша разказите на Луната с интерес...

[tonnny_bg]

Открих себе си донякъде и ти благодаря за това. [inloveee]
Но аз много се старая да я свалям тази маска ,че ми прави рани.Свалям я когато съм в своя си свят сред хората ,които ме обичат въпреки недостатъците ми и заради тях.Лекувам сърцето си с любов и обич ,с усмивка и вяра.И когато успея да я даря и на друг ,маската почва да се топи до следващият път когато ме наранят.И после пак възкръсвам с усмивка и вяра,защото няма нищо по-хубаво да вярваш в живота и в себе си. :kissoflove:

[mariana_fairy]

Мерси за милите думи :)

[tonnny_bg]

 :kissoflove:Заслужи си ги! [inlovee]

[Gentiana]

 [bravisimo] [inloveee] [bravisimo]

[mariana_fairy]

 [evala] [evala]

[me4tatelka]

 [plqs plqs] :flowers:
Браво!

[mariana_fairy]

Благодаря

[medenata]

[plqs plqs] :flowers:
Браво!

Едно браво и от мен  :)

[NoMore]

Силно е това момиче :) [bravisimo]

[mariana_fairy]

Благодаря ви много :)