Чували сте я и вие..
чувала съм я и аз !
Приказка,но не в магия
не в любов,и във захлас!
Там разказва се за скръбното
за умиращи деца..
Нямат топли утрини и вечери
имат-ничия съдба!
И градът т`ъй тих за някой
светещ,канещ с топлина..
там той дом е и на бедните
свили се в студенина!
А снежинките усмихват се..
на лицата зад стъкла..
И за тях така красиви са
за тези-с топли облекла!
Ничиите бродят мръзнейки
чувстват с ледени сърца.
Тях снежинките обиват ги,
тях ги смачква радостта!
И от малки тръгват "просейки"
и от малки вънка спят..
Всякаш са родени мислейки
как от някой да крадат!
Те остават си все - ничии
нямат думи,нито звук...
и живеят вечно нямайки
ден за ден...
от път на път.. !
