Надали (морето не обича тъжните)

[иринка]

Дали ще помни кеят скритите ми трепети
и устните ми (вместо в твойте) по водата,
които биха ги видели даже слепите
и биха страдали (че ти не идваш) с мен самата?

Не е невидимо,но стувам повече от думи...
Очите ти в дълбокото (ми отчаяние) мълчат...
Ще ме намериш,ала бързо ще изгубиш...
Делени вече пътища,не се делят...

Дали ще помни вятъа усещане за огън,
останало,и недостигнало сърце?
Дали ще губи сенки,ще се бори...
да се докосне пак до своето море?

Но надали ще помни някой мойте трепети...
Достатъчно ще съм далечна...и сама...
За пеперуди тука е висока летвата...
Морето не обича тъжните крила...

[mery-jein-baby]

 [bravisimo]

[GaLLeRy]

[evala] [evala] [evala] [evala] [evala]

Нямам думи... Просто ме остави без въздух....

[иринка]

[bravisimo]

Благодаря :) 

[иринка]

[evala] [evala] [evala] [evala] [evala]

Нямам думи... Просто ме остави без въздух....

Вземи си дъх и ми се усмихни,принцесо ! [kisss]

[dodic]

Крилата ти, Иринка освен, че са здрави са и пъстри, и никак тъжни.
Ще прелетиш света, стига да пожелаеш.
Поздравления за прекрасния стих от мен.  [cvetee] [cvetee]