Разкажи ми...

[Gentiana]

Къде отиват облаците вечер
Когато мрак се спуска елеганс
Коса отмята мак в кармин облечен
И прави на Луната реверанс

Сега е светло Разкажи ми още
Защо трептят брезичкини листа
Когато вятър ги погали Нощем
Защо се чувствам някак по-така

Дали растат крилата ми на фея
В мечти от розово-лилав сатен
И в миг такъв дали ще съумея
Да полетя Каква е тази болка в мен

Разказвай ми Въпросите -светулки
Блестят и в ярък слънчев ден сега
Щурче-глухарче с дървена гъдулка
Усмивките ми грабна Дъжд Дъга

[DOBESTO]

бРАВО Гео, страхотно е, ужасно нежно, мелодично и лирично, много ми харесва :)

[Gentiana]

 :) благодаря ти
исках да е нежно, без да употребя думичката "нежност"  :)
дано да съм успяла да го постигна
[cvetee]

[DOBESTO]

Определено, то просто е като рамантична балада, но не тъжна, а просо лирична, като песен-лее се от само себе си.

[Тя]

[inlovee] [inlovee] [inlovee]

Когато се здрачава, става липово.
Луната си краде въздишки макови.
А облаците сплитат се в косите ти
и дърпат мислите ти пак нанякъде.

Но пак е светло. Влюбен вятър
съблича трепкаво листата на брезите.
А ти ме слушаш. Както някога.
Така се чувстваш...Не, не питам.

Боли ли те? Боли ли те, момиче?
По миглите ти кацат водни сферички.
Мечтите ти - копринени мечти...
Видях крилете ти. Криле на феичка.

Въпросите ти искат светлината.
А отговорът е калинка седемточкова.
Целувка-пеперуда имаш в дланите.
Усмихва се Душата-водно конче...

:flyingkiss:

направо ви обичам-и теб , и "Разказвай ми..."

[Gentiana]

радвам се да те видя отново тук , Радост  :)
[dugaaaa] [gu6]

Светиш в ръката ми - плаха звездица,
приличаш ми на голяма, искряща сълза,
дали си душата на плаха девица,
освободена от тленния плен на плътта
или си усмивка на слънчево зайче,
когато зад облак е скрит слънчев диск?
Не зная, не питам,разстройваш ме, май че
и рукват куп думи по белия лист.
Въпроси и нежност, тревога и ласка,
рисуват копнежи и шепот унил
се свлича по гордо лице с грим и маска,
дали пък зад тях моят свят се е скрил?

[Тя]

Когато капе нощта, растат теменужки.
С листенца със цвят на нощно небе.
И сякаш случайно, и сякаш наужким
светът става мек, съвсем кадифен.
Сърцата тогава за всичко забравят.
Остават си просто...човешки сърца.
И нейде далече на клади изгарят
на маските прежни стоте им лица.
Остават сърцата такива, каквито...
по малко болят, по малко обичат.
И с тебе забравяме сълзите и ...всичко.
Оставаме просто...просто момичета...

:flowers:

[Gentiana]

Теменужки през февруари -
един иреален свят.
Небето е като откъсната от тях пеперуда.
Леко завяхва.
Вечерен, провинциален град.
Луната е някак непознато сива,
преди още мракът да я оцвети
и засвети със светлина отразена,
съхранила най-нежните ни мечти.
Цъфнала слива-
плод на климатичен колапс.
Променят се сезоните.
Ще се излъже, ще залинее,
когато утре, сетил се че е зима пак,
леденият вятър отново завее.
И ще окапят цветчетата и, белите.
Колко тъжно ще се стеле утринната мъгла.
Теменужки нежни през февруари.
Валят право в разтворената ми душа.

[mitkonice]

Не мога да ти разкажа но вече си задавам същите въпроси... много изящество си ни подарила [cvetee] [dugaaaa] ,за цветята от последния път :)

[Gentiana]

 [gentlefen] [cheers]