Анти проза за битките и любовта. Поквара !

[ludnegar]

Днес съм на 16 години и досега живеех в рая.Като цяло съм едно невинно ангелче,което и грам идея си няма за нещата от живота.Отгледан съм в парник...поливан редовно,хранен и обичан.Водил съм няколко битки в живота си и все съм се измъквал сух някак си.
Както и да е, днес реших, че съм достатъчно голям,за да ида на война.Първата битка беше адски красива,когато боят се приближи към мен, бях като ударен с мокър парцал, не знаех какво да кажа.Тътенът на бомбите,свистенето на куршумите, прекрасните коси и нежните ръце...
С младежка безразсъдност,се хвърлих в боя с неподозирана за мене страст...стрелях, хвърлях бомби, целувах я, боготворях я.Ставах и лягах с мисълта за нея,бомбите разкъсваха плътта ми,така, както ноктите и раздираха кожата ми в безкрайните нощи.Всеки изстрел отнемаше по малко от невинността ми,всеки убит ме правеше още по-кръвожаден,всеки обезобразен труп, през който минавах,ме правеше все по-жесток и себичен...всяка лъжа,всяко разочарование,всяка преглътната обида,всяка изневяра!Битката продължи с години,не помня колко, може би 3-4...,беше толкова отдавна.
Един ден куршум ме прониза в челото,... а дали не беше в сърцето ; и това не помня.
Паднах на колене и се огледах : навсякъде около мен имаше трупове...с моето лице,разкъсани,без ръце,без крака,овъргаляни в кръв,мозък и черва.
"Възможно ли е това да съм аз ?"- запитах се,макар че знаех отговора.
Реших да се прибера обратно в рая и да заживея както преди.
Но как да намеря пътя след толкова години ?Започнах да се лутам в търсене на пътя обратно,но бяха минали толкова много години.Лутах се около седмица,след това един ден дочух тътена на битка...кръвта ми закипя,но съвсем лекичко.Казах си,защо да не участвам в още една битка,ей така просто за удоволствие,за да забравя предишната битка,
която все не ми излизаше от главата.И отново влязох в битка,този път внимателно,хладнокръвно,без страст и без чувства,просто секс и толкоз,след една седмица просто продължих пътя си към дома.Лутах се пак известно време и отново дочух тътена на битка и отново не устоях.И така вече 12 години търся пътя към рая.През тези години,водих какви ли не битки
жсетоки и студени,топли и чувствени,всяка битка ми даваше и ми отнемаше по нещо,някои битки съм обичал,макар и за малко,на други просто си отмъщавах за предишни битки,а трети бяха просто част от пейзажа по пътя ми обратно към рая,някои битки свършваха твърде рано,други продължаваха прекалено дълго.След всяка битка ставах все по-покварен и циничен.С годините разбрах,че рая към който искам да се върна,отдавна вече не съществува и кармата ми е да водя битка след битка.Понякога се случваше да водя битки на няколко фронта,някои битки просто ми бяха толкова ясни вече,че не ми беше интересно,други не ме удовлетворяваха.Някои битки вече отдавна съм забравил,други ще помня до края на живота си.Вече отдавна не съм на 16 и не вярвам в рая и как да вярвам,след всичките предателства, лицемерие,лъжи,фалш,разбити надежди и неспазени обещания.
Не бих могъл вече.Понякога през дългите нощи на примирие,водя стари битки,водя ги в себе си,отново и отново и така до сутринта.Вече почти не изпитвам болка,дали е от безбройните обезболяващи, които пия или покварата тече във вените ми вместо кръв?! Не знам и не искам да зная.Не вярвам вече в рая,но чувам тътена на битка и кръвта ми закипява.
И в тази битка ще се впусна и дори да не ме заведе в рая,за който още тайно мечтая,то поне няма да ме отдалечи,защото отдавна вече съм стигнал дъното и от тук насетне,пътят е само нагоре !!!

Battles are fought by those with the courage to believe
They are won by those who find the heart
Find a heart to share
This heart that fills the soul will point the way to victory
If there's a fight then I'll be there, I'll be there

[tonnny_bg]

 [cvetee]Все повече почва да ми допада стила ти.