Два силуета в шепата на раковина

Started by Gentiana, April 14, 2008, 14:12:36 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana


Слизат дните-
уморените принцове
на светлината.
Всеки десет минути
умира по един розов цвят.
Цигулката на залеза скърца-
стакато.
Апатичните облаци
са един изоставен, тъжен град.

Рони се шепотът
на пясъчни замъци.
Морето - дете
изгражда ,
а после руши.
Късопола вълна
заголва бедро.
Плисва смехът и в тишината.
По брега на душата ми
бавно отминаваш ти
.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

dodic

И на морето ти ми хареса, много.
Поздрави, Гео. :)
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Радвам се, че ти е било приятно на моя морски бряг,Дидо  :)
Поздрави и на теб.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.