Любов и човешки остатъци (демо)

[Kristo]

Добре, че през повечето време ме няма,
аз съм духът на човешкия гибелен гняв.
Ето сега - част от моето его въстана,
търсейки справедливостта над всички тях.
Аз мога да прежаля загубенето си време,
чувствата снети и изпитаната дълга вина.
И когато ти пак я прехвърлиш към мене,
аз я приемам и свиквам да живея с това.
Нямам проблеми да се намеря на дъното тука.
За мен винаги всяка епоха завършва подобно -
цял милениум опити да се отърва от боклука
и сред сметището в мене да седна удобно...

Добре, че на мен изобщо не ми пука -
аз рядко бих се сещал виновно за теб.
Ти, която във мен представляваш боклука,
сега багерът-его продължава да бута напред.
Ела да видиш, какво от себе си съм оставил
на полето на болката, в една дупка огромна.
Всички предишни остатъци - отдавна забравил,
сега съм щастлив, ако ти се чувстваш виновна.
Моите седем смъртни гряха са с общ корен -
всичко е с цел да се почувствам по-добре.
И когато човекът в мен стане доволен,
аз разбирам, че всичко идва от моето сърце.