Нарцис на прага на пустотата

[Gentiana]

Нарцисите вехнат призори,
дамгосани от бързи, тежки стъпки.
В пещерата на мълчанията
ехо спи.
Не го настъпвай-
ще ти оглуши душата.
И в нервна тръпка
глас ще пропищи.
Кап
кап
кап-
чи-
ци
от хладен камък.
Сталактити,
призрачни очи,
стени на сенки.
Стъклен ,
лъжещ пламък.
Не топли
и не свети,
а боли.
Изгаря,
наранява пустотата.
Ако ти кажа,
че обичам,
задуши
сърцето ми
и продължи нататък.

[Тя]

 

и много 

[burning_acid]

Ако ти кажа,
че обичам,
задуши
сърцето ми
и продължи нататък.

 

Целият стих е страхотен! (като теб  )

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

[Gentiana]