И някой ден ще се превърна в перла...

[Тя]

Аз съм малка. Прашинково малка.
И заспивам в черупка на мида.
Някак бавно и съвсем безвъзвратно
всяко утро от тук си отивам.

Уж съм малка, а как е възможно
всеки с шепи от мен да си гребва?
После тръгва. Със пълни джобове.
А пък аз съм...така непотребна.

И съм малка. Даже нямам и сричка.
В глас на светулка събирам се цялата.
После литвам, превърната в точка
от крилце на калинка. Нанякъде.

И докосвам небето със мигли,
сбирам нощем с очи дъждозвездия.
За да има за утре. Да давам.
Да си гребват онези, със шепите...

[phibi]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

:)  [cvetee]

[Lake_Lady]

 [bravisimo] Хареса ми много!  :)

[mitkonice]

Невероятно силно стихотворение [love] перла сред перли от перла :)

[Gentiana]

 :) [cvetee]

[Тя]

 :)
Мерси на всички, че се отбихте.

[mery-jein-baby]

 [cvetee]