Черна съм - не ме познаваш...

[mariana_fairy]

Черна съм - не ме познаваш...

Душата ми събираше катран с годините
и с времето ужасно почерня,
лъжливите пророчества понякога са истински,
понякога с пречупени криле отлита любовта.

Черна съм - не ме познаваш...

Хиляда бури хвърлиха по мене камъни,
навярно мислеха, че са безгрешни,
разпънаха ме на площада - аз избягах,
опитах се поне веднъж да бъда честна.

Черна съм - не ме познаваш...

В очите си удавих нежността,
душих я бавно и после я убих,
на хазарт играх с реалността
и всичко стойностно унищожих.

Черна съм - не ме познаваш...

Поглеждал ли си небето пред дъжд,
сънувал ли си прокълнати сънища
аз не чакам и идвам само веднъж
тръгна ли -  няма връщане.

Не ме познаваш - черна съм,
изгарям всеки, който ме докосне,
на пепел става, убит от гръм,
сънуван сън, отминал, снощен...