Wisteria-та рано прецъфтя

[Gentiana]

Като косите на Медуза разпиляни
небрежните ми мисли, в пристъп луд
на вятъра. ..Акорди на пиано.
Внезапна тръпка.Не от страх. От студ.
Кафе с цигара.Масата съседна
и оня блед, случаен минувач,
навяли ми тъга.До мен приседна
внезапен спомен.Тих, интимен здрач,
от който ронят се цветчета прецъфтели-
wisteria-та рано прецъфтя
и в чашата ми падат - синьо-бели,
лилави капки чиста красота.
Парченце шоколад...Ръката хладна
на миг, танцуващ в свой, измислен свят,
докосва бузата ми.Фина сянка падна
на нещо, връщащо ме тъй далеч назад.
И светло е, и болно, и щастливо.
Но всеки има своите бягства вдън
кристалните кълба-магия дива,
в която падаш на колене.Песен.Звън.