News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Съблечена - phibi и {dulgokoska}

Started by {dulgokoska}, April 24, 2008, 22:41:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Облякла съм нощта. До коленете.
Голи ходилата ми танцуват...
Толкова криле събори Времето...
Колкото, навярно, се чувствувам...
Лъгана. От своите терзания,
от миналото ми, от моите копнежи,
от толкова мълчани обещания,
че даже в себе си да ги прережа
кръвта ми ще откаже, ще се разбунтува...
Подреждат се звездите като карта...
Но не такава за пътуване...
А за връщане обратно...
При парченцата, връвчиците...
При малките ми дневни изневери...
И приютяват ме къдриците
на две кукли, що намерих
скрити в дъното, отляво на сърцето ми,
в детското на мойто отчаяние.
...колко много знае Времето...
...колко празна ми е Стаята...
А моите коси, безумно прави...
Мислят си за слънце, светъл вятър...
Пак сграбчили са лунния овал...
Настъпен като чезнеща следа...
В пясъка забита,
                       най-последен отпечатък
на моята открадната душа...
Облякла съм нощта до коленете.
Дано прости ми, но я свличам.
Защото мога аз да бъда мене си
и въпреки това да се обичам.
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


vOsYcHnA_pRiNcEsA


me4tatelka

Просто прекрасно!...  :)
Невероятен дует сте, милички!  [bravisimo] :flyingkiss: :flyingkiss: :flyingkiss:
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Kiti_f

Само с теб ще вървя през мъгли - като сън, в който вече съм аз.
Ще изгоря невидимо във вечността. Защо отново съм тук? Тъжен звук или пулс.
Без път се лутам в приказна гора. Търся те. Усещам, че ме галиш.
Какво си ти? Целуваш ме. Защо съм с теб?

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.