Напечатано(Сбогом!)

[Unforgotten`feeling`f]

Напечатано


Ароматизирани страници
(с дъх на сълзи)
чоплят мрака с копнеж...
А писателят спи-
(Или може би е мъртъв?)
кълбо от скреж
Коленичи...
(С гръб към слънцето.)
Кой ли ще победи?
Няма да разбереш!
Очите не виждат тази борба…
Само усеща душата,
че нещо умира и гасне.
И стене. Крилата
се мачкат като ненужни израстъци.
И се превръщат в пясък и дрипи….
Непотребни, захвърлени...
Луната се отдава на черни отблясъци
и заедно с утрото хлипа.
Тя пък какво иска?
Всичко е тъмно.
Това е светът на нощите.
Слънчевите хора рано или късно
загиват трагично…
Надеждите тлеят в нощта
и денят е също така черен…
Някой някога ми обеща,
че ще ми бъде верен.
Аз му пратих бял гълъб...
в обувката му скрих мечти
и надежди побрах...
Лети, гълъбче, лети!
Но той се ухили...небрежно
да погуби искаше всичко що е нежно...
И грабна звездите, и се затича
Хвърли ги в бездни с замах.
И сърцето си с подлост окичи,
А аз с душата си всичко видях!!!

Намачканите листи говорят!
Изписах целият свят с името твое…
Уви,когато душите се затворят
Всеки знае какъв е развоят…
**
Защо ли толкова дълго се губих сред
хиляди страници?
Та епилогът беше гравиран
Още на корицата…
(Там лежи мъртва птицата
повалена, даже събута...
с песента-недочута…)
1.05.2008

[Unforgotten`feeling`f]

Благодаря ти, мила 

И на мен ми хареса как се получи, но повярвай ми, не ми хареса това, което ме накара да го напиша...Беше много тъжно